Антолог, Скопје, 2011
Приказни за тревите е збирка од тринаесет раскази, пишувани во тек од околу две години пред и по завршувањето на додипломските студии. Расказите се и стилски и тематски различни, а повеќето од нив се поврзани од метафората од насловот, позајмена од песна од Изет Сарајлиќ, босански поет (1930-2002).
Нека ни простат тревите
Тревите ќе нè молат да ги газиме со својата младост,
Тревите ќе нè молат да ги даруваме со нежни сонети.
Ние ќе ги газиме задоцнети и горки и ќе им пееме
за неповратни заминувања, за украдени спомени.
И ќе ги молиме тревите да ни простат за многу зборови,
за многу горки зборови што не ќе знаеме да ги премолчиме.
(1952)
Нека ни простат тревите
Тревите ќе нè молат да ги газиме со својата младост,
Тревите ќе нè молат да ги даруваме со нежни сонети.
Ние ќе ги газиме задоцнети и горки и ќе им пееме
за неповратни заминувања, за украдени спомени.
И ќе ги молиме тревите да ни простат за многу зборови,
за многу горки зборови што не ќе знаеме да ги премолчиме.
(1952)